Публикувано от
Маргарита Манева
Нашето
съзнание има склонността да работи с определени рамки и да се опитва да напасне
всичко, което е ново за него в някоя от тях. Практиката на йога не прави
изключение.
Когато чуе
думата „йога” във съзнанието на всеки от нас изниква определена асоциация. Ако
нямаме по-близък контакт с този вид практика, най-често тя ще е свързана с
това, което сме прочели в медиите, или сме чули от познати. Много рядко обаче
тя ще отговаря на истинската същност на йога.
Духовна или физическа практика?
Ако вземем
под внимание това, което ни е насадено от медиите, това, което са ни учили в
класовете по йога или обученията за йога инструктори (и тук е момента да
поставя акцента върху това, че през цялото време ще говорим за Хата йога), ще
сме останали с впечатлението, че това е едно древно учение, изпълнявано до ден
днешен по същия начин както по времето на самото си зараждане и обикновено само
бегло свързано с физическото ни съществуване.
Хата йога
приема физическото ни тяло като основен инструмент, необходим за постигане на
духовните ни цели. Въпреки, че е факт, че никнат все повече доказателства по
всички краища на света за това, че някога Хата йога е била глобална практика,
историята и традициите и всъщност остават някак мъгляви. Препратки към
физическата форма на йога намираме в множество древни философски, религиозни и
медицински документи. Факт е обаче, че споменатите там асани са изключително
малко на брой и прилагани с конкретни цели. Привлекателен изглежда също факта,
че на позите са приписани терапевтични качества, т.е. конкретна поза се прилага
при определен симптом. Това предполага пряка връзка „асана-болест”, но това би
се оказало в противоречие с поддръжниците на изцяло духовната страна на
практиката. В една холистична наука, каквато е йога, се избягва работата със
симптоматиката на заболяванията, вместо това се цели цялостно прочистване на
организма и засилване на неговите защитни сили като средство за борба с
болестите.
Това е само
едно от противоречията, които изникват при опит за едностранчивото
интерпретиране на понятията, а както знаем много добре, йога в днешно време е
мултимилионен бизнес, което само по себе си предполага какви ли не маркетингови
машинации с цел по-голяма печалба, и би ми отнело огромно интернет пространство
да разгледам в детайли останалите.
Най-общо
казано, печеливша се оказва стратегията, която отрича важността на физическата
практика на йога, поради простия факт, че по този начин оставаме с една
отговорност по малко, а именно – да полагаме системни не-леки физически усилия,
за да бъдем здрави. Оставили сме физическото си здраве в чужди ръце – оставяме
хранителната индустрия да решава какво ще ядем. Когато пострадаме от техните
маркетингови заблуди, оставяме разклатеното си здраве в ръцете на
фармацевтичната индустрия, за да ни излекува. А в крайна сметка решаваме, че
физическото ни тяло не е важно, тъй като е тленно и рано или късно ще се
разделим с него.
Това, според
моите разбирания е бягане от отговорност. Аз лично се чувствам комфортно,
когато знам че съм поела нещата в собствени ръце и от мен зависи физическото и
духовното ми здраве.
Малко история
И така, да
се върнем на темата за йога. Истината е, че физическата и форма – такава
каквато я познаваме днес, дължим изцяло на Шри Кришнамачаря. Традицията на
асана-практиката преди това е доста оскъдна и несвързана. В началото на миналия
век, тя бива систематизирана и разработена от Кришнамачаря, който открива
своята Йогашала (училище по йога) в Майсор, като за целта му е предоставена гимнастическата
зала на двореца, приютяваща не само гимнастиците, но и голяма част от
тогавашните атлети. През времето на работотата си там, той написва и първата си
книга, като публикуването и е спонсорирано от Майсорския Дворец. Никъде няма
индикации обаче за това, че той е бил обучаван в традициите на йога.
Неговото
учение бива продължено и доразработено от учениците му Б.К.С. Айенгар и Шри
Паттхаби Джойс, които дават две отделни направления в йога традициите, познати
ни до днес. Докато Айенгар описва ползите от асаните задържани за продължително
време и дава наставления по пранаяма (дихателни упражнения), Джойс набляга на
Виняса метода, т.е. изпълнението на позите в движение, синхронизирано с
контролираното дишане.
Какво е йога за мен
И така,
когато сме запознати с някои факти можем да решим какво е йога за нас и какво
целим да постигнем чрез практиката и, без да сме зависими от това, какво ни
учат.
За мен лично
изборът да се занимавам с йога идва от предизвикателството всеки ден да
поставям тялото и съзнанието си на границата на това, което считам за възможно и мъничко да
го надминавам.
И за да не
бъда погрешно разбрана – дълбоко уважавам древните традиции. Старая се в голяма степен да следвам
принципите на социално поведение, самодисциплина, ненасилие, и
самоусъвършенстване, но не считам за необходимо да си обръсна главата и да се
отдам на пост и медитация за да постигна просветление. За мен е много
по-плодотворна идеята да съм светлината, която искам да видя да искри от хората
около мен, отколкото да се превърна в аскет, следващ религиозно каноните и
приклещен в рамките, в които сам се е поставил.
Смятам, че
както всеки аспект от живота, йога също еволюира и формата, в която
предполагаемо се е практикувала в древни времена, в момента не отговаря на
потребностите на нашето време.
В самото
начало на практиката ми като йога учител, доста често си задавах въпроса дали е
правилно това, че не отделям голямо внимание на духовната страна на нещата, но
все не намирах вътрешната увереност да проповядвам на хората, които са доверили
физическото си здраве в ръцете ми притчи за минали и следващи животи, при
положение, че те трудно се справяха с настоящия. В крайна сметка реших за себе
си, че йога е такава, каквато извира отвътре, без значение какво се опитват да
ни продадат. Йога е физическата и вътрешната ни сила да се справяме с
предизвикателствата тук и сега, свободата да решаваме кое е добре за нас,
отговорността да носим последиците от своя избор. Да, има много хора, които не биха се
съгласили с прагматичния ми подход към свещеното им знание, но всъщност те са
тези, които ми дават увереност че именно това е правилният за мен път. J