За традициите, догмите...или как се прави йога

Публикувано от
Маргарита Манева

Нашето съзнание има склонността да работи с определени рамки и да се опитва да напасне всичко, което е ново за него в някоя от тях. Практиката на йога не прави изключение.

Когато чуе думата „йога” във съзнанието на всеки от нас изниква определена асоциация. Ако нямаме по-близък контакт с този вид практика, най-често тя ще е свързана с това, което сме прочели в медиите, или сме чули от познати. Много рядко обаче тя ще отговаря на истинската същност на йога.

Духовна или физическа практика?

Ако вземем под внимание това, което ни е насадено от медиите, това, което са ни учили в класовете по йога или обученията за йога инструктори (и тук е момента да поставя акцента върху това, че през цялото време ще говорим за Хата йога), ще сме останали с впечатлението, че това е едно древно учение, изпълнявано до ден днешен по същия начин както по времето на самото си зараждане и обикновено само бегло свързано с физическото ни съществуване.

Хата йога приема физическото ни тяло като основен инструмент, необходим за постигане на духовните ни цели. Въпреки, че е факт, че никнат все повече доказателства по всички краища на света за това, че някога Хата йога е била глобална практика, историята и традициите и всъщност остават някак мъгляви. Препратки към физическата форма на йога намираме в множество древни философски, религиозни и медицински документи. Факт е обаче, че споменатите там асани са изключително малко на брой и прилагани с конкретни цели. Привлекателен изглежда също факта, че на позите са приписани терапевтични качества, т.е. конкретна поза се прилага при определен симптом. Това предполага пряка връзка „асана-болест”, но това би се оказало в противоречие с поддръжниците на изцяло духовната страна на практиката. В една холистична наука, каквато е йога, се избягва работата със симптоматиката на заболяванията, вместо това се цели цялостно прочистване на организма и засилване на неговите защитни сили като средство за борба с болестите.

Това е само едно от противоречията, които изникват при опит за едностранчивото интерпретиране на понятията, а както знаем много добре, йога в днешно време е мултимилионен бизнес, което само по себе си предполага какви ли не маркетингови машинации с цел по-голяма печалба, и би ми отнело огромно интернет пространство да разгледам в детайли останалите.

Най-общо казано, печеливша се оказва стратегията, която отрича важността на физическата практика на йога, поради простия факт, че по този начин оставаме с една отговорност по малко, а именно – да полагаме системни не-леки физически усилия, за да бъдем здрави. Оставили сме физическото си здраве в чужди ръце – оставяме хранителната индустрия да решава какво ще ядем. Когато пострадаме от техните маркетингови заблуди, оставяме разклатеното си здраве в ръцете на фармацевтичната индустрия, за да ни излекува. А в крайна сметка решаваме, че физическото ни тяло не е важно, тъй като е тленно и рано или късно ще се разделим с него.

Това, според моите разбирания е бягане от отговорност. Аз лично се чувствам комфортно, когато знам че съм поела нещата в собствени ръце и от мен зависи физическото и духовното ми здраве.

Малко история

И така, да се върнем на темата за йога. Истината е, че физическата и форма – такава каквато я познаваме днес, дължим изцяло на Шри Кришнамачаря. Традицията на асана-практиката преди това е доста оскъдна и несвързана. В началото на миналия век, тя бива систематизирана и разработена от Кришнамачаря, който открива своята Йогашала (училище по йога) в Майсор, като за целта му е предоставена гимнастическата зала на двореца, приютяваща не само гимнастиците, но и голяма част от тогавашните атлети. През времето на работотата си там, той написва и първата си книга, като публикуването и е спонсорирано от Майсорския Дворец. Никъде няма индикации обаче за това, че той е бил обучаван в традициите на йога.

Неговото учение бива продължено и доразработено от учениците му Б.К.С. Айенгар и Шри Паттхаби Джойс, които дават две отделни направления в йога традициите, познати ни до днес. Докато Айенгар описва ползите от асаните задържани за продължително време и дава наставления по пранаяма (дихателни упражнения), Джойс набляга на Виняса метода, т.е. изпълнението на позите в движение, синхронизирано с контролираното дишане.

Какво е йога за мен

И така, когато сме запознати с някои факти можем да решим какво е йога за нас и какво целим да постигнем чрез практиката и, без да сме зависими от това, какво ни учат.

За мен лично изборът да се занимавам с йога идва от предизвикателството всеки ден да поставям тялото и съзнанието си на границата на това, което считам за възможно и мъничко да го надминавам.

И за да не бъда погрешно разбрана – дълбоко уважавам древните традиции. Старая се в голяма степен да следвам принципите на социално поведение, самодисциплина, ненасилие, и самоусъвършенстване, но не считам за необходимо да си обръсна главата и да се отдам на пост и медитация за да постигна просветление. За мен е много по-плодотворна идеята да съм светлината, която искам да видя да искри от хората около мен, отколкото да се превърна в аскет, следващ религиозно каноните и приклещен в рамките, в които сам се е поставил.

Смятам, че както всеки аспект от живота, йога също еволюира и формата, в която предполагаемо се е практикувала в древни времена, в момента не отговаря на потребностите на нашето време.

В самото начало на практиката ми като йога учител, доста често си задавах въпроса дали е правилно това, че не отделям голямо внимание на духовната страна на нещата, но все не намирах вътрешната увереност да проповядвам на хората, които са доверили физическото си здраве в ръцете ми притчи за минали и следващи животи, при положение, че те трудно се справяха с настоящия. В крайна сметка реших за себе си, че йога е такава, каквато извира отвътре, без значение какво се опитват да ни продадат. Йога е физическата и вътрешната ни сила да се справяме с предизвикателствата тук и сега, свободата да решаваме кое е добре за нас, отговорността да носим последиците от своя избор.  Да, има много хора, които не биха се съгласили с прагматичния ми подход към свещеното им знание, но всъщност те са тези, които ми дават увереност че именно това е правилният за мен път. J